Димитър Станчов ръководи двадесет и осмото правителство на Княжество България
На днешния ден след убийството на министър-председателя Димитър Петков е формиран нов кабинет на Народнолибералната партия отпред с Димитър Станчов. Правителството на Димитър Станчов е двадесет и осмото държавно управление на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 27 февруари 1907 г. на княз Фердинанд Сакскобурготски. То ръководи страната до 3 март 1907 г. , след което е наследено от държавното управление на Петър Гудев.
Кабинетът, управляван от Димитър Станчов /безпартиен/, е формиран от дейци на Народнолибералната /стамболовистка/ партия и разчита на поддръжката ѝ в XIII-то обшикновено Народно заседание. В него влизат осем министри и един ръководител.
Димитър Станчов е роден в Свищов. Син е на Яни Станчооглу и Ефросина Паница. Родът му е преселен от региона на Берат (от старобългарското Бѣлградъ , на албански: Berat или Berati) в края на ХVІІІ век. Завършва Терезианска академия във Виена, а по-късно става лекар по право на Виенския университет. На 29 март 1887 година постъпва като стажант в губернаторството на Виена.
Димитър Станчов се завръща в България дружно с княз Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, към който е назначен като секретар в интервала 1887-1889 година и е шеф на неговия Таен кабинет (1889-1894 г.). Станчов се дами през 1889 година за Анна Олександрова дьо Сен Кристоф, графиня дьо Грено, щерка на хофмаршала на княз Фердинанд - граф дьо Грено, и придворна дама на княгиня Мария-Луиза.
Станчов е дипломатически сътрудник на България в Румъния (1894-1895 г.), Австро-Унгария (1895-1897 г.) и Русия (1896-1906 г.).
След това до 1908 година е външен министър в държавните управления на Димитър Петков и на Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява държавното управление.
През идващите години Димитър Станчов е дипломат във Великобритания (1908 г.), Франция (1908-1915 г.),в Белгия (1910-1915 г.) и в Италия (1915 г.). Той се опълчва на включването на България в Първата международна война и е отхвърлен от работа.
След Първата международна война Димитър Станчов е основен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор (1919 г.). След това е дипломат във Англия (1920-1921 г.), Белгия (1921-1922 г.) и в Холандия (1922-1924 г.). През 1924 подава оставка, несъгласен с политиката на държавното управление на Александър Цанков.
Димитър Станчов и графиня Анна дьо Грено имат пет деца. Внук на Димитър Станчов е дипломатът Иван Станчов (1929-2021 г.), който през 1994-1995 година е министър на външните работи в служебното държавно управление на Ренета Инджова.
Кабинетът, управляван от Димитър Станчов /безпартиен/, е формиран от дейци на Народнолибералната /стамболовистка/ партия и разчита на поддръжката ѝ в XIII-то обшикновено Народно заседание. В него влизат осем министри и един ръководител.
Димитър Станчов е роден в Свищов. Син е на Яни Станчооглу и Ефросина Паница. Родът му е преселен от региона на Берат (от старобългарското Бѣлградъ , на албански: Berat или Berati) в края на ХVІІІ век. Завършва Терезианска академия във Виена, а по-късно става лекар по право на Виенския университет. На 29 март 1887 година постъпва като стажант в губернаторството на Виена.
Димитър Станчов се завръща в България дружно с княз Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, към който е назначен като секретар в интервала 1887-1889 година и е шеф на неговия Таен кабинет (1889-1894 г.). Станчов се дами през 1889 година за Анна Олександрова дьо Сен Кристоф, графиня дьо Грено, щерка на хофмаршала на княз Фердинанд - граф дьо Грено, и придворна дама на княгиня Мария-Луиза.
Станчов е дипломатически сътрудник на България в Румъния (1894-1895 г.), Австро-Унгария (1895-1897 г.) и Русия (1896-1906 г.).
След това до 1908 година е външен министър в държавните управления на Димитър Петков и на Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява държавното управление.
През идващите години Димитър Станчов е дипломат във Великобритания (1908 г.), Франция (1908-1915 г.),в Белгия (1910-1915 г.) и в Италия (1915 г.). Той се опълчва на включването на България в Първата международна война и е отхвърлен от работа.
След Първата международна война Димитър Станчов е основен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор (1919 г.). След това е дипломат във Англия (1920-1921 г.), Белгия (1921-1922 г.) и в Холандия (1922-1924 г.). През 1924 подава оставка, несъгласен с политиката на държавното управление на Александър Цанков.
Димитър Станчов и графиня Анна дьо Грено имат пет деца. Внук на Димитър Станчов е дипломатът Иван Станчов (1929-2021 г.), който през 1994-1995 година е министър на външните работи в служебното държавно управление на Ренета Инджова.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ